Какво правят японците, когато детето се държи лошо?

Защо японските деца никога не са палави

Япония е една от най-невероятните страни в света. Трудолюбието на японците, тяхното постоянство, дисциплина и уважение към природата са известни на всички народи. Те имат и още една особеност, която родители от всяка  страна, могат да приложат.

Японски подход към родителството
Хората, които идват в Страната на изгряващото слънце, се изненададват от изключителното взаимно разбирателство между различните поколения японци. Децата са послушни и сладки, възрастните са адекватни, бабите и дядовците са любвеобилни, но без обичайното "глезене". Причината за това единодушие е особена традиция за отглеждане на деца, чиито корени са поставени в далечното минало.
Японските майки имат огромен опит да съчетават работата с отглеждането на деца и то още от времената без детски градини или баби, на които да оставят детето, докато работят. Бебетата винаги са били до своята майка, дори тя да е в полето, увивали са  ги около себе си с кърпа и дейностите продължавали. Така тя непрекъснато е общувала със своята рожба, разказвала е какво прави и защо. Не е изненадващо, че детето се научавало  да говори по-бързо, отколкото да ходи.

Какво дава такъв подход?
Детето се чувства въвлечено във всички жизнени процеси (работа, почивка, разходки), по-лесно му е да се развива и да опознава света. Не е изненадващо, че дори сега японките предпочитат да отглеждат децата си според тази традиция. Където и да отиде мама, каквото и да прави, бебето винаги е до нея – на ръце, зад гърба й или бавно върви с нея за ръка. Обикновено японските майки остават вкъщи до 3-годишната възраст на детето. Въпреки че в страната има детски ясли, се смята за неприемливо да се изпрати бебе в тях или да се даде на баба и. дядо да го гледат, както е познато в България. След като бебето отпразнува третия си рожден ден, родителите го записват на детска градина.

И вкъщи, и в градината детето се научава да обръща внимание на чувствата – не само към своите, но и към други хора, животни и дори неодушевени предмети. Например, ако бебето удари колата, с която  си играе, на пода и я счупи, майката няма да вземе играчката, но определено ще съобщи, че детето е наранило колата. Не мислете, че отглеждането на дете пада изцяло върху раменете на жена. Бащите също се включват в този процес на отглеждане на своите наследници.

Японски правила за родителство
Както вече споменахме, в Япония децата получават много родителско внимание – прегръдки, разговори, съвместни разходки и т.н. В същото време майките и татковците никога не:
● не повишават тон;
● не правят критични забележки и
● не наказват своите деца с шамари, вдигнати ръце, тояжки и др.

Японците учат децата:
●да се държат  учтиво;
● да са внимателни към другите;
● да не пречат на никого с поведението си.

Какво правят японците, когато детето се държи лошо?
Японците не викат, не наказват, но как мотивират малкото юначе да се държи правилно? Отговорът е прост – те показват недоволството си с интонации и погледи. Японските деца безпогрешно разпознават, когато родителите им са разстроени от тяхното поведение, чувстват вина и угризения на съвестта и се опитват да се поправят.
Както може да се види в Япония децата се къпят в любов и грижа от родителите си и от самото раждане научават принципите на живот в обществото. Разбира се, тази образователна система е много необичайна за жителите на други страни. Но опитът от стотици години показва, че той е невероятно ефективен и помага за израстването на спазващи закона, възпитани и доброжелателни граждани.